НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

12 - 22. БРАКЪТ НА СЕСТРА МИ ДОРА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота. ТОМ 10
Алтернативен линк

22. БРАКЪТ НА СЕСТРА МИ ДОРА


В.К.: Вашата сестра Донка? Надка: Ами и тя беше една от добрите. В.К.: Някаква опитност? Надка: Не знам, не знам. Сестра ми Дора, само че и двете в София. Тя ще се жени за един и се ожени даже. Но отидоха при Учителя. Тя беше чиновничка в инженерството. Учителят каза: „Хлябът, който Господ ти дава, ще го оставиш ли?" Тя каза:, Ами аз работя, Учителю, в инженерството." И той беше там чиновник в инженерството. Той завършил инженер, ли какво. Е, нищо. Каза му тя и му подаде снимката. Като излиза, Учителят каза: „Надежда, ти ще дойдеш, на теб ще предам снимката." Отивам аз, ще си тръгваме от София за Айтос, отивам, Учителят е в горницата и ме повика горе. Каза: „Надежда, този човек, който е на снимката, 300 години му трябва да мине през голям път, за да стане човек." В такъв дух ми говори. Обаче сестра ми въпреки всичко, щото той пък се заканваше няколко пъти, той я виждаше, благородна жена, говори й: Ще ти прережа вените, ще те убия. заплашваше я. а тя се държеше добре, и тя се съгласи. Обаче 20 години много пъти посяга да я удря и я тормози, най-после тя каза на татко, а той казваше: „Ще търпиш, ти си избра този път, Учителят не разрешава развода. Аз не ти разрешвам. Ще търпиш, ще си изтърпиш наказанието." Обаче един ден идва и казва: „Тате, ти може да не разрешаваш, но аз подадох молба за развод." И така се ликвидира брака им и сега си работи много добре духовно. И на градината бяха с Иринка двете. Милка Танева имаше една сестра, много нисичка, тя беше в Айтос в нашата къща, с Дора в една стая, две легла. Дора й услужваше, беше с болно сърце. 5-6 години живя, но си замина. След туй искаха вече, дойдоха, описаха къщата, и те отидоха на градината и Милка си замина там, а Дора остана, а пък Иринка дойде и така сега и така продължават. В.К.: Какъв беше въпросът на Учителя, ти ще оставиш ли хляба? Надка: Да. Хлябът, който Господ ти го даде... Не мога да си спомня. В.К.: Ще го оставиш - тоя, вътрешния хляб на Словото. Надка: Но имаше една работа в инженерството, почна тя работа, подпомагаше и семейството, голямо семейство, много бяха разходите ни. Ожени се и онзи прибираше парите й.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ