334. НЕВЪЗМОЖНОТО СТАНА ВЪЗМОЖНО

През 1942 година отидох на Братската градина в Айтос, където прекарах няколко дни заедно с брат Георги Куртев. Той един ден ме повика в стаята си и ми каза, че ще ме изпрати в Бургас по работа. Аз вече очаквах поръчението му. „Пращам те да занесеш едно писмо на един наш близък, който служи сега в казармата, но да знаеш, че за Бога невъзможно няма."

Взех писмото и веднага тръгнах, за да изпълня като войник заповедта. Отидох пред казармата, където на входа пазят часовои. Минавам край тях и ги поздравявам, но никой не ме спря. Влизам в двора, където офицери разговарят. Поздравявам и тях и ги питам за лицето, което търся. Насочиха ме към едно подземие. Отивам, срещам се, разговарям с него и му предавам писмото. Той го взе и прочете, след което ме попита: „Ти как влезе? Тук птичка не може да прехвръкне." Тогава аз му казах думите на брат Куртев, че за Бога невъзможно няма и как никой не ме спря на влизане. Тогава войникът ми каза: „Аз няма да те изпращам. Ти ще си излезеш, както си дошъл." И наистина, излязох си без някой да ме спре.

Върнах се на Братската градина и разказах на брат Куртев най-подробно всичко, което бях направил. Тогава той ми каза: „Това беше за твое назидание."

Разказал: П. Кулиш.

24 май 1966 година - Белият връх.