333. МЪЛЧАЛИВА ПРОПОВЕД

Бях чиновник в Б. Н. Банка, София. Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите и да разменяме някоя дума. Веднъж пак отидох при Учителя и той ме покани в приемната си да седна на един стол, а той седна на плетеното кресло срещу мене. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание, защото нямах нещо особено да го питам. Тогава Учителят си затвори очите, както когато размишляваше и постепенно почна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Мястото му остана празно. Останах сам, но не се помръднах от мястото си. Само стоя и наблюдавам. След малко тая светла точка порасна и наново се яви образът на Учителя, който ме погледна. Но ето, че след малко пак наново почна да се смалява и пак изчезна, като остана само светла точка на мястото му. Аз стоях като прикован на стола, без да се помръдна и само наблюдавах. И ето наново тая светла точка се превърна в светлия образ на Учителя, седящ на плетения стол срещу мене в позата на размишление. След това той за трети път изчезна и се превърна в светла точка, а после отново се появи Учителят в целия си ръст.

Стоя и си мисля: „Господи, колко си велик и неузнаваем, а си се облякъл във формата на човек, работиш над нас и чакаш да се пробудим, помагаш ни да порастнем, да те познаем".

След тия размишления Учителят ме погледна, сякаш ме питаше: „Имаш ли нещо да питаш?" - „Не, Учителю." Станах, целунах му ръка и си излязох, като му благодарих за това, що видях.

Това, което този ден видях, бе чудо и то не по-малко от онова, когато Христос се възнесе на планината и апостол Петър каза: „Господи, добре е да направим три шатри... "

Това, което видях този ден с очите си, вече не се повтори, но то дойде да ме освободи от всяко съмнение. Аз познах Учителя. Това беше една мълчалива проповед. Какво велико смирение!

Разказано от Н. Шиваров на Михаил Ангелов

Варна, 1954 година.