335. ЖИВОТ ЗА ЖИВОТ

Това беше преди 9 септември 1944 година, когато един ден отидох на Изгрева при Учителя, който ми каза, че големият ми син трябва да бъде военен. Чудно ми се видя това, но послушах Учителя и синът ми постъпи на военна служба в град Русе. След няколко месеца отидох пак на Изгрева. Срещнах се с Учителя, който ми каза да отида в Русе да се видя със сина си. „Какво ще гс гледам", мисля си аз, като още се колебая дали да отида или не. Тогава отидох при брат Боев и му казах, че Учителят ме праща в Русе. „Иди, щом Учителят те праща", ми каза брат Боев.

Върнах се при Учителя и му казах, че ще отида в Русе. Тогава той ми каза да го изведа от строя. „Как може да стане това, Учителю", му казах аз. „Мене кой ме познава? За такава работа се иска големи, влиятелни хора." Учителят, след като ме изслуша, ми каза да отида при брат Георги Димитров от Русе, който щял да ми помогне. Отидох при него и му казах поръчението на Учителя. Тогава брат Димитров ме заведе при подполковник Коцев, когото сварих на обед. Казахме му поръчението на Учителя. Той веднага стана от храна и взе телефона. Синът ми вече бил задържан, защото в него намерили нелегални позиви. След около половин час го докараха четирима войници с натъкнати ножове. „Ти остани тук - му каза подполковникът - а вие сте свободни" - каза той на войниците. От него ден подполковникът го взе за ординарец и работа Руси Караивановсе оправи. След 9 септември 1944 година народният съд осъди подполковника на смърт. Жена му, изплашена от присъдата, дойде у нас за помощ. Направихме веднага изложение до Народния съд и помолихме да се замени смъртната присъда с доживотен затвор. Съдът взе под внимание изложението, отмени смъртната присъда и я замени с доживотен затвор. По-късно дойде и помилване, и този човек излезе от затвора.

И тъй, той спаси живота на сина ми, а ние-неговия живот. И тъй стана живот за живот.

Разказал: Руси Караиванов.