306.ЧУВАЛ С КАРТОФИ

Преди години, когато правехме къщата, хранехме работниците. По едно време картофите свършиха, а и на пазара нямаше.

„Какво да правим, бе, жена? Картофите свършиха." - „Трябва отнякъде да потърсим", каза тя. - „Да потърсим, но откъде? Никой не продава."

Поговорихме си тъй, без да вземаме каквото и да е решение. След няколко дни влизаме в една от недовършените стаи и намираме чувал с две крини картофи. Картофите бяха хубави, не като нашенските.

Кой ни бе чул и ги бе пратил, и до днес си остава тайна.

Разказал: Слав Узунов.

Има същества, които чуват и се отзовават, но човек трябва да пожелае и да забрави. Пожеланото благо ще дойде.