307.ПОСЛЕДНИЯТ ЛЕВ

Веднъж вървя по Главната в град Айтос, заедно с много хора по улицата. Среща ме непознат човек и ме спира: „Дядо, дай ми един лев, че ми трябва", ми каза непознатият. - „Чакай да видим в кесията, дано има."

Имах само един лев и му го дадох от сърце, Само след малко се обръщам да видя непознатия накъде отива, но го нямаше. Бе изчезнал. Когато след малко отворих кесията, левът пак беше там. Разбрах, че това бе изпит за мене и се зарадвах, че го издържах благополучно.

Разказал: Дядо Димитър.

Село Лясково, Бургаско 1940 г.