305. КЪЩА ЗА БЕДНИЯ

Двамата братя Васил Долапчиев и Слави Тодоров, и двамата зидари - строители, отивали да търсят работа по селата. Като минавали през село Дъбник, срещнали един турчин, с когото заговорили. Познавали се. Турчинът им се оплакал: „Ще умра и ще оставя децата си без покрив, това ми е най-тежко." - „Не се безпокой, Хрюстем-ага. Бог е добър, Той ще промисли."

Двамата майстори се погледнали и разбрали да му направят една стая, да има къде да приюти семейството си.

Върнали се в селото майсторите и почнали да събират материал, оттук-оттам по една греда. Събрали греди и талпи и почнали строежа. Само за няколко дни стаята била направена и измазана. Оставили я да съхне. За бедния Хрюстем ага повече не било нужно.

Неизказала била радостта на бедния турчин, че най-после ще има къде да подслони децата си. „Аллах да ви възнагради, добри хора, за това, което направихте", казал той, като поглеждал ту тях, ту небето.

Двамата братя продължили пътя си с една тиха радост в душата си, че им се бе удало възможност да направят нещо, за което няма да им се плати - че са направили едно малко добро за славата Божия.

Разказал: Слави Тодоров.

Село Габерово.

От него ден двамата майстори без работа не останали.