248. КАК СИ СЕ ОСТАВИЛА

Една млада сестра, Донка Куртева, живеела на Изгрева и работела на Каучуковата фабрика, която била близо. Една сутрин, като отивала на работа, едно голямо куче я нападнало. Тя се уплашила и метнала ръка към кучето да се пази, а то я ухапало за ръката над китката и побягнало, но след малко отново се връща да я напада. Но тя вече добила кураж, насочила ръце към него с разтворени длани и с фиксиращ поглед тръгнала към него, готова да го хване за шията. То я обикаляло и тя все към него, докато я видял един млад брат и се притекъл на помощ, като изгонил кучето. Върнала се тя в къщи с рана на дясната ръка и заедно с майка си отиват при Учителя Той дезинфекцирал раната със спирт, превързал я и тогава й казал: „Как си се оставила?"

Разказала: Съпругата ми.

От думите на Учителя, казани на пострадалата сестра, се разбира, че можело кучето да не я ухапе, ако била запазила самообладание, т.е. присъствие на дух. Уплахата парализира силата на човека, а самообладанието удесеторява силата му.