249. УТРЕ ЗА ОБЯД ОВНЕШКО

Георги Кортенков живеел с жена си в град Сливен. Жена му бе учителка, на която случайно й били попаднали беседи от Учителя. Тя почнала да ги чете и колкото четяла, повече я увличало Словото. „Не са тези книги като другите, които досега съм чела", си думала тя. Като четяла Словото на Учителя, тя между редовете разбрала, което направо не било казано, но се разбирало, че не е хубаво да се яде месо, първо, защото е свързано с колене и убиване на животните, а от друга страна, не е хигиенично, защото месото съдържа токсини, които ние поглъщаме и се тровим. Ето защо тя един ден казала на мъжа си, който бил добър човек: „Георги, аз от днес вече няма да ям месо." - „Ти може да не ядеш" - казал той - „но аз ще ям." - „Ти купувай и аз ще ти готвя", казала му тя.

Разбрали се. Но след като минали няколко дни, една вечер, преди да си легнат, Георги казал на жена си: „Добринке, утре за обяд искам овнешко." - „Донеси" - казала тя - ще ти сготвя."

През нощта Кортенков сънува, че вижда Учителят да разговаря с няколко души. Приближил се и той да слуша разговора, като се стараел да застане така, че да бъде с лице към Учителя, да може по-добре да слуша. Но все така се случвало, че Учителят му давал гръб. Кортенков се докачил и казал на Учителя: „Учителю, вие не ми обръщате внимание, но и аз чета от вашите книги", понеже бил разгърнал и крадешком прочел някой ред от беседите, които жена му често оставяла на масата след прочит.

След като Учителят свършил разговора с приятелите, обърнал се към Кортенков и му казал: „Вие, брат, мислите, че аз не ви обръщам внимание, но това не е вярно. За да се уверите в думите ми, утре на обяд ще ви бъда гост." Като чул това, Кортенков се стреснал, събудил се и се видял прав в стаята, цял потънал в пот от притеснение. Притеснението се дължало на това, че утре Учителят ще му бъде гост, а той е поръчал за обяд да му се сготви овнешко и бързал да отмени даденото вчера нареждане, и да каже на жена си. че Учителят ще им бъде гост, ето защо да приготви ангелска супа, която Учителят обичал.

Разказал: Иван Калканжиев

Братската градина, 1945 година.