246. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Отдавна имах силно желание да се срещна с Учителя, ето защо през лятото на 1927 година отидох в София, като носех писмо-препоръка от брат Георги Тахчиев. Отидах направо на ул. „Опълченска" 66, в семейство Гумнерови, където живееше Учителят. Посрещна ме една сестра. Дадох й писмото и тя затвори врата пред мене и ме остави сам на улицата. Оттеглих се настрани, но не ме сдържа. Горях от желание по-скоро да се срещна с Учителя. Върнах се при пътната врата, едва хванах бравата, и тя се отвори.

„Ти си искал да се запознаеш с Учителя", ми каза сестрата. - „Да, затова съм дошъл." - „Заповядайте", ме покани мило сестрата.

В същия момент Учителят слиза по стълбите и ме покани долу, в трапезарията, да пия чай, След закуската Учителят ме покани горе в стаята си на разговор.

„С кого дружиш и какво четеш?" - ме попита той. - „Чета теософска литература." - „Почни да четеш беседите."

След малко аз си излязох от стаята на Учителя окрилен от радост, че бях се запознал и разговарял с Учителя. Върнах се много доволен и почнах да чета беседите, а по-после влязох и в школата. Жена ми ме следваше.

Разказал: К. Великов 1950 година, гр. Ямбол.

Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове.

Теософската литература развива ума, а беседите на Учителя дават храна за всестранно развитие.