245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА

Беше по време на жътва през 1947 година. Нивите бяха узрели и чакаха жътвари. Бяхме на бригада по Отечествено-фронтовска линия. Жънех, ръкойки събирах, пренасях снопи, въобще правех всичко, което можех, което бе според силите ми, но го правех съвестно.

Кварталната отговорничка ме попита: „Ти дъновистка ли си?" - „Добре е да съм, но знам ли?" - й казах аз.

Целият ден крак не подвих. Най-после дойде обяд и седнахме да обядваме. Тогава главният отговорник на бригадата стана и каза: „Тази другарка - каза той, като ме погледна - дали слънцето или месеца посреща, не знам, но наблюдавах я, цял ден не спря. Работи според силите си, без да бяга и да се застоява под сянката, както правеха някои от вас. Не е важно в какво вярваш, а какво правиш"-каза той и обядът почна.

Разказала: Т. Кайрякова.