239. ЛЕКУВАНЕ НА ЛУМБАГО

Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото му, което дотогава само бях чела от печатаните му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя.

„Утре ще има екскурзия до Витоша - Бивака", каза брат М. „Ще дойдеш ли?"

- „Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго?" - „Учителят те кани", ми каза той.

- „Щом Учителят е казал, ще дойда."

На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгнахме за Витоша. В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме нагоре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имаше една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в челната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Някой пускаше шеги, които действаха много ободрително. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години.

Разказала: Ал. Н.