240.МОЛИТВА ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ

Най-малката ми сестричка, Любка, беше бебе, което беше тежко болно. Една вечер положението й се влоши дотолкова, че всички се изплашихме за живота й. В този критичен момент всички се изправихме на молитва, която баща ми ръководеше. В един момент, като я видяхме, че бере душа, изревахме, но баща ни не прекъсна молитвата си. Животът на Любка постепенно се възвърна.

След около половин година баща ми отива в София и се среща с Учителя. Когато заговорили за Любка, Учителят казал, че ако бяхме прекъснали всички молитвата, тя щеше да си замине. „Завършете си молитвата, а другото оставете на Бога, защото всичко е в Неговите ръце", казал Учителят.

Разказала: Съпругата ми, Донка Куртева.