238. КУЧЕ ПАЗАЧ

През есента на 1928 година отивахме на гости в село Гълъбец. Беше хубав есенен ден. Изпъстрените листа на дърветата се стелеха по сухата земя. Няколко приятели отивахме на гости. Слънцето прозираше през облаците. Бе светло, но прохладно, приятно за ходене. Когато пристигнахме в селото, пет-шест кучета се завтекоха стремително към нас, но ни помен от страх, защото се бяхме оградили с молитви и формули. Ето че едно голямо куче се завтече към нас, но някак приятелски, изпревари другите кучета и легна на пътя между кучетата и нас. Това респектираше другите кучета с ръмжене, а към нас поглеждаше приятелски и си въртеше, т.е. тупаше опашката о земята, с доверие и преданост. Така голямото куче ни запази от задирянето на другите кучета, които след малко се пръснаха.

Дали това беше случайност или бе изпратено от нашите невидими покровители? Иска ми се да вярвам, че то бе ни изпратено в помощ. То ни бе пазач.

/Донка Кирова/.