217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ

Беседата току-що бе привършила и приятелите почнаха да се разотиват на групи от по двама или трима. Из пътя те си коментираха някои мисли от току-що прочетената беседа за Малкото добро. Брат Слави и Неделчо вече бяха излезли на главната улица, когато пред тях се изпречи беден човек, който ги помоли за помощ, за две стотинки. Брат Слави бръкна в кесията си, извади и му даде, а другият брат, Неделчо, не му даде - не че нямаше, а се чудеше какво ще прави бедния с две стотинки, какво може да се купи с две стотинки. Но както го гледаше, бедният се изгуби от пред очите му Беше по обяд. Времето светло и ясно. Бедният се изгуби между множеството и повече никой не го видя.

Две стотинки му бе поискал беднякът, но брат Неделчо не му дал, не че нямал или не е желаел, но той, вместо да извади и да му даде не две, а десет или двадесет, бе взел да умува. Неделчо пропадна на изпита по щедрост, пропадна на изпита за малкото добро, за което само преди малко бяха говорили.