218. ПОЛОВИН ЛЕВ В ЗАЕМ НА БЕДНИЯ ЧОВЕК

След като ми взе ТКЗС-то градината, от която си вадех прехраната, вече стотинките по-рядко се задържаха в кесията ми. Един ден бях излязъл към Главната, ето че насреща ми един човек, който каза: „Дядо, дай ми половин лев в заем." Извадих кесията, за да видя дали има. Имах всичко 52 стотинки. Дадох му 50-тях. Останах с две стотинки. Но това не ме безпокоеше. Развах се, че можах да му услужа, защото аз не му ги дадох в заем. Вървя си по пътя и ето, след около половин час ме среща една жена и ми дума: „Дядо, веднъж взех от тебе метла и не съм ти я платила. Отдавна те търся да ти я платя. Сега те намерих, чакай да си уредим сметката." Даде ми един лев. В кесията ми пак имаше пари и то двойно повече, отколкото имах, преди да дам в заем

Опитност на дядо Колю от Айтос.

И от горния случай се вижда, че има кой да промисли и за нас. Щом ние даваме, и на нас ще се помогне по един или друг начин. Такъв е великият Божи закон. Никога не казвай, че нямаш или че не можеш да помогнеш. И като нямаш, пак ще дадеш, което ще рече пожелай му доброто.