216. МЪКАТА НА ЕДНА СЕСТРА

Оженихме се по любов с моя съпруг и живяхме във взаимно разбирателство много години. Родиха ни се деца, които отхранихме и възрастихме. Възпитахме ги в духа на Учението, което ние следваме, но ние малко направихме за тях, за да ги въведем в наша среда и да ги запознаем с децата на наши приятели. И тъй, те израстнаха сами, без да се срещнат и запознаят с децата на нашите братски семейства. Това се дължи изключително на съпруга ми, който, където и да отиде, по събори, сбирки или срещи, нито мене вземаше, нито някое от децата. Той може би смяташе, че всеки човек си има свой път и ние не трябва да се месим. И така, децата отраснаха и ги задомихме за първия кандидат, който се яви, без да държим сметка за идейните различия между тях, които без друго ще създадат трудности в техния съвместен живот. И така стана. Техните съпруги и съпрузи не споделят идеите ни и сега те срещат големи противоречия и се измъчват, измъчваме се и ние, като гледаме липсата на едно общо разбиране.

Тяхната мъка е наша вина, защото ние не помислихме за тяхното бъдеще, като не ги запознахме с младежи от нашата братска среда. Споделям мъката си, дано с това помогна на ония родители, които още не са разрешили този въпрос, да си помислят, за да не направят нашата грешка. Вярвам, че някой ще се поучи от нашата грешка и тогава мъката ми ще бъде по-малка, ако мога да предпазя другите от грешка.

Разказала: Харизанова.