204. КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ Е ЗАСТРАШЕН

През 1928/1930 година, преди още да постъпя в университета, членувах във въздържателни дружества, чрез които развивахме усилена просветна дейност. Изнасяли сме реферати на различни теми. но една от най-важните теми бе научните и етични основи на вегетарианството. Особено върху етичните основи на вегетарианството най-много спорове се водеха. Един от въпросите, които най-често се поставяха, бе какво ще правим, ако ни срещне вълк или мечка. Ще се оставим ли да ни изяде? Или намираш се в параход след океана, заедно с хиляди хора, но виждаш, че някой садист иска да потопи парахода. Ще го оставиш ли или ще го убиеш, за да спасиш себе си и другите? Труден въпрос, на който аз не можах да отговоря, ето защо веднъж се приближих до Учителя и го попитах при подходящ момент дали е оправдано убийството в тоя случай. „Не", каза Учителят. „Ще му се противопоставиш, без да убиваш." - „Как, Учителю? По какъв начин?" - попитах аз с удвоен интерес. - „Има начини", ми каза Учителят и повече нищо не ми каза. Оставаше да мисля върху казаното от Учителя. След няколко години, като четях лекциите на общия окултен клас, намерих търсения отговор. Тук ще се опитам да предам мисълта на Учителя със свои думи. понеже не мога да посоча том и страница. Примерът беше такъв, че ти се налага на минеш през място, дето има лоши кучета, какво ще направиш? Има четири разрешения на въпроса: Първото: Ще вземеш торба хляб и така ще минеш. Второто: Ще вземеш торба с камъни, за да се браниш. Третото: Ще заобиколиш отдалече, че да не те усетят. Четвъртото: Още отдалече ще ги приспиш. Ако ученикът е упражнявал своята мисъл, както е упражнявал ръцете си, ще може отдалече да ги преспи, ако ли не, тогава ще се насочи към едно от останалите разрешения, според степента на своето духовно развитие.

Разказал: Георги Събев.