205. ОВЧАРЯТ И БУРЯТА

През лятото на 1948 година бях на Братската градина в Айтос, когато един брат от селата се приближи до мен и поведохме разговор, при който той ми разказа следната своя опитност:

„Ето, стават десетина години, откак съм в Братството, но в мене все още има остатъци от стария живот, от които трябва да се освободя, остатъци, които ме дърпат назад. Тия дни един от учените хора в Братството ме срещна ту к, на градината и ме пита откога съм в Братството. Отговорих му, че съм от десетина години. Тогава той ме попита: „Ядеш ли месо?" - „Да, ям", му казах аз, а той взе да ме упреква, като казваше, как можело ученик на Учителя да яде месо и т.н. Аз не знаех какво друго да му кажа и си мълчах. „А ти, брат, какво ще ми кажеш?" - „Слушай, брат", му казах аз, „я ми кажи като ядеш, сладко ли ти е, яде ли ти се?" - „Право да ти кажа, брат, че ми се яде и ми се услажда. Верно е, че аз няколко пъти се опитвам да

се откажа, но ту баща ми ще вземе да псува, ту майка ми ще ми се мръщи или жена ми ще вземе да ми се сърди и аз отстъпвам, пак тръгвам по отъпкания път. А ти, брат, какво ще ми кажеш по този въпрос?" - „Щом като ти се яде, ще ядеш, но трябва да знаеш, че месото не е най-добрата храна за човека, нещо повече, внася известни отрови в нашето тяло. Не забравяй, че животните са наши безсловесни братя, а ние като ги убиваме и ядем, вършим престъпление против Божествения закон. Ти ще ядеш дотогава, докато вземе да ти става отвратително. От този момент нататък ако ядеш, ти вършиш престъпление."

Минало година-две и най-после дошъл този ден. Братът бил овчар и пасял стадото към Петров връх. Било надвечер, когато внезапно се появила силна вихрушка и буря. Облаците затулили слънцето. Затъмнило се. Овцете се разпръснали. Уплашил се братът и взел да се моли, като четял 91 псалом. Чел го веднъж, дваж, като в това време бурята взела да утихва, а нещо вътре в него проговорило и му казало: „Дойде времето" и повече нищо, но той разбрал за какво става дума и обещал, че от днес вече няма да яде месо. След като дал обещание, бурята постепенно утихнала, след което той успял да събере пръснатото стадо.

Наскоро бил празник и баща му заклал агне. Всички в дома им яли, освен него, като никой дори и не го попитал, както правели друг път, защо не яде, като че това било нещо обикновено.

Разказал: Иван Кибринев.

Добре е всеки човек да работи и да чака своето време, когато тихият глас да му проговори да бъде буден, за да не отлага, да не се бави.