203. ЕТО ТОВА Е ТВОЕТО БРАШНО

Една сестра от провинцията си имала едно сандъче с брашно, от което тя все си вземала за каквото й потрябва и не се свършвало. Като отишла веднъж при сандъчето и го вижда все пълно, казала си мислено: „Какво бе туй брашно, че

свършване няма." Ето, едза била изрекла тия думи и брашното пред очите й спаднало - в дъното, като останало едва една-две шепи брашно. Тогава тя чула глас, който й казал: „Ето твоето брашно."

Разказал: Панайот Гранчаров „Всяко нещо, дадено с любов, се благославя." Този случай е подобен на горния. Те са за назидание на ония, които търсят истината.