202. КАК СВОИТЕ СЕ ПОЗНАЛИ

Още от ранна пролет нито капка дъжд. Горещото юлско слънце прежуряше. Земята се напука. Тревите пожълтяха и листата на дърветата посърнаха. В един от тези дни влакът понесъл брат Янаки към село Коньово, където отивал да се срещне и запознае с брат Влайчо Жечев. Никак не му било трудно по онова време да го намери, защото брат Влайчо си бил в село, а къщата му всички знаели. Този ден брат Влайчо бил при пчелите на стопанството, за които той се грижел.

„Притебе идвам, брат Влайчо", му казал той. „Идвам да се видим и запознаем." - „Защо идваш, бе другарю? Ти знаеш ли, че ми е забранено да приемам посетители...? Ти знаеш ли. че и книгите ми взеха...?" - „Те и моите взеха, не само твоите." - „Така ли?" - запитал с повишен интерес брат Влайчо. „Тогава ела да се поразговорим." Поканил го в стаята си и се разбрали и опознали.

Записано по разказа на брат Янаки Желев.

С. Вресово.