145. ПОШЕГУВАЛИ СЕ

Един ден брат Милю Чараджийски ни дойде на гости. Искаше да се срещне с баща ни, както и друг път е правил. Но в същия миг на мен и на сестра ми Дора ни мина през ума да се пошегуваме с него, като му казахме: „Бай Мильо, ти знаеш ли, че ние ще отиваме в София? Там ще живеем. Изселваме се, и то много скоро, още тия дни." Братът, както беше прав, се обърна и се захлупи на стената и захълца, заплака. В това време пристига майка ни и като го видя, че плаче, зачуди се и с поглед ни питаше защо плаче. Тогава ние й казахме за шегата, която си бяхме направили с него, като вече съжалявахме за тази шега. „Не плачи, брат Мильо, няма нищо верно в това, което децата са ти казали. Те се пошегували. Деца са те." Бай Мильо едва се успокои.

Брат Мильо често идваше у нас и толкова бе свикнал с баща ни, че само при мисълта за възможна раздяла той се разплака, макар че беше над 40 години. От този ден брат Мильо ни стана още по-мил и по-симпатичен, защото той имаше добро сърце.

Разказала съпругата ми, Донка Куртева.