146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

„Всякога и за всичко благодарете."

Беше златна есен. Листата на дърветата всеки ден меняха цветовете си и се спускаха към земята и при най-слабия ветрец. Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа.

Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха.

Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката. И ние, докато разберем какво става, старецът се намери на земята, но скочи веднага, вдигна очи и ръце към небето и благодареше на Бога.

„Дядо - обади се зет му - за какво благодариш?" - „Благодаря, че не се убих, че с малко се отървах" - каза симпатичният дядо Йордан.

Дядо Йордан скоро бе слушал беседа за благодарността и сега се радваше, че му се бе удало случай да я приложи. Радваше се, че в решителния момент не бе забравил да благодари.

Г. Събев.