144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА

Братовчед ми бе учител на село. Веднъж решили младежите да се съберат, за да се повеселят. Събрали се те, моми и момци - интелигенцията на селото да посвирят и да потанцуват. Но ето че от дума на дума разговорът преминал върху убежденията. Разисквало се върху въпроса кое убеждение е най-хубаво, Една девойка взела думата и се изказала така: „Аз най-много харесвам убежденията на Теню. Те са най-хубави." - „Е, отгде пък чак толкоз харесваш неговите убеждения?" - попитал някой. - „Ще ви кажа защо. Например, Теню, който нито пуши, нито пие алкохолни напитки, и месо не яде, а я го виж какъв е румен и червендалест, а вие. другите мъже, на какво приличате? Той е единственият вегетарианец между ни, а е най-светъл, най-червендалест и най-здрав. При това положение как мога да не му харесвам убежденията?"

Тия изказвания на Павлина направили впечатление на останалите присъстващи, но най-силно впечатление направили на Теню, поради което той я запитал със заострено любопитство: „Е, добре бе, Павлино", казал той, „щом като харесваш толкова много моите убеждения, моите идеи и се възхищаваш от тях. което обстоятелство приятно ме изненадва, позволи ми да те попитам какво ти пречи и ти да ги следваш, щом ти харесват толкова много?" - „Ето какво", казала тя, „Сега имаме един шопар над 150 килограма, Коледата е близо. След като го изядеме, тогава ще стана вегетарианка."

От този ден много коледи минаха, много шопари се изядоха, но Павлина още не е станала вегетарианка.

Ясно бе, че не идеите, а ергена харесваше. Павлина бе и си остава спяща душа, както хиляди други, които чакат своята пролет.

Г.С.