Алтернативен линк |
138. ТАТКО, ЖИВА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ
Бях едва 4-5 годишна, когато се разболях. Болестта ми всеки ден се влошаваше. Почнала съм да губя съзнание. Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен.
Учителят пак бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски. Баща ми се научил за пристигането на Учителя, отишъл и го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя колкото се можело по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за у дома, за да ме види и пак се върнал при
Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: „Как е детето?" - „Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога." - „Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: Татко, жива съм, здрава съм."
Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути.
Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: „Татко, жива съм, здрава съм."
Разказала: Верка Куртева
14.02.1965г.-Айтос.