139. ЧУДОТО В АЙТОС

През 1920 година брат ми Костадин заболя от скоротечна туберкулоза. Лекарите вече бяха вдигнали ръце от него като безнадежден. Костадин беше вече толкова слаб, че не можеше сам да се изправи и да седне на леглото. Понеже беше топло, изнесохме му леглото в градинката на хладина. По това време аз и майка ми се научихме, че г. Дънов бил дошъл в Бургас. Тогава майка ми каза: „Иди в Бургас при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, и го попитай, да видим какво ще каже за Костадин."

Отидох в Бургас, където се срещнах с Учителя. Той, още като ме видя, преди аз да го попитам, ми се обади, като ми каза: „За Костадин ли идвате да питате? Майка ти какво ти каза? - Идете в Буграс там при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, да видим какво ще ти каже." Същите думи, с които майка ми ме беше изпратила. Като че Учителят е бил при нас или по невидимия телефон бе чул целия ни разговор.

„Сега вие ще си отидете в Айтос", каза Учителят. „Утре е понеделник, ще го повдигнете да седне и ще го подпрете с възглавници, а вторник ще слезе от леглото да походи из двора. В сряда вие с майка си и Костадин ще отидете на Чортлен / изворче/, ще си носите ракиена чашка, ще отидете преди изгрева на слънцето. Слънцето да ви свари там. Ще си гребнете и ще пиете по три глътки, а след това ще помогнете на Костадин сам да се наведе и да си пие три глътки. В събота ще направите същото, и другата сряда пак. Аз след тоя срок ще дойда в Айтос, но ти няма да идваш на гарата да ме срещаш. Ще ме срещнат Куртев и Сапунов. Те ще ме доведат във вашия дом."

На определеното време Учителят дойде. Беше неделя. Взехме да слагаме масата за обяд. „Чакайте," - каза Учителят. - „преди да сложите масата за обед, да ви кажа нещо: сложете тук срещу мен един стол за Костадин. Повикайте го." - Костадин дойде. - „Седнете на стола", каза Учителят. „Сега ще се гледаме в очите две минути."След като мина това упражнение, да го речем, Учителят каза, че Костадин е свободен и може да излезе да се поразходи. След като Костадин излезе, Учителят каза: „Чакайте, имам още нещо да ви кажа. Вие тук до десетина дни ще получите едно писмо, а след него ще получите и колет с лекарства за Костадин." И наистина към 1 март ние получихме писмо от Германия със следното съдържание:

„Изпращаме ви с колета един сироп, за да го опитате на болни от астма и гръдна болест. След като го опитате, молим ви да ни пишете за резултата. Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит...

Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му. Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест. Наскоро след оздравяването му отидох в София. Учителят като ме видя, първо ме пита: „Как е Костадин?" - „Оздравя и се ожени", му казах аз, а той каза :"Хубаво, хубаво!"

Разказала: Елена Цочева.

Горният случай поражда няколко въпроса:

1. Отгде знае фирмата „X" в Германия, че у нашето семейство има тежко болен и ни изпраща лекарство?

2. Отгде знае Учителят предварително, че тази фирма ще изпрати писмо и колет с лекаства?

3. Отгде знае Учителят за деня, т.е. за срока, в който ще получим лекарства и писмо от фирмата в Айтос?

Връщането на болен до смърт, отписан от лекарите, към живот и то за срок от 30-35 дни наистина е чудо, поради което и така означихме настоящата опитност.