137. КОЙ ГОВОРИ В ТЕБ

През 1922 година се строеше сградата на братската градина в Айтос. В тая обща акция бяха привлечени приятели от града и селата. Всеки искаше да вземе участие в това общо братско дело, кой с каквото може. Едни с парични средства, а други с личен труд.

Зидовете растяха, а складираните камъни и други материали бързо се свършваха. Този ден беше неделя. Една значителна по численост група свличаше камъни от близката височина долу до равното, откъдето се товареха на конски или волски коли и се возеха до мястото на строежа.

В бригадата участваха хора от разни възрасти. Дядо Никола от Айтос бе един от най-възрастните, а бе взел на кръста си един доста голям камък и с мъка слизаше по сипея, когато брат Иван Манев от Карагеоргиево го закачи: „Ех, дядо Никола, както си взел този голям камък, отде да се найде някоя къпина да те спъне, голям смях ще стане!" - „Брат Иванчо, кой говори в теб?" - каза дядо Никола, търсейки място отгде да слезе. „Кой е този, който ми желае зло?"

Всякога, когато пожелаваме зло или добро, то не сме ние. Други се проявяват чрез нас. За всяко сторено добро ще ни възнаградят, а за злото сметката ни горе ще бъде задължена.

Г.С.