Алтернативен линк |
112. ВЕЧЕРЯ ПО СЛУЧАЙ ЗАГУБАТА
„Направете нещо за Бога, за да направи и Той нещо за вас."
Учителят.
Преди години останахме без работа и ето един познат ни покани за съдружници на едни бани да продаваме спиртни питиета. И ние, кой знае защо, се съгласихме. Почнахме работа. Скоро изядохме всичкия си капитал. А като не достигна, продадохме си и кухненската печка, за да покрием някои загуби. Ликвидирахме предприятието, като приключихме със загуба. Върнахме се в града не само с празни джобове, но и със задължения. Какво да правим? Какво да предприемем с празни ръце? Обмисляхме със съпругата си, но нищо не измислихме. Спомнихме си, че обичайна практика след приключване на всяко предприятие е да се даде угощение на приятели и близки от печалбата. Ние приключихме със загуба, и като така решихме да дадем угощение заради загубата. Взехме пари в заем и дадохме вечеря на приятелите си. Събрахме се. Поразговаряхме. Поутешихме се и взаимно се насърчихме. Мина вечерята и два-три дни след нея намери се един човек, който се заинтересува от нашата съдба и накара съдружника ни да ни върне задържаните вещи и да ни уреди сметката. Не мина много и работата ни се оправи, като всичко загубено ни се възвърна. След тая случка разбрахме още по-добре какво значат думите на Учителя: „Направете нещо за Бога, за да направи и той нещо за вас."
По разказа на брат Райчо.
19.12.1964г.