111. ИДЕТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Беше пролет. Поляната се зеленееше и ни се усмихваше спокойно и тържествено, а боровете, стройни и величествени, мълчаливо наблюдаваха пъстрата публика, пръсната на групички по поляната, където сутрин се играеше Паневритмия. Витоша със своите върхове ни канеше да я посетим. Аз търпеливо чаках следобедните часове, за да се срещна с Учителя. На раздяла той ме попита: „Рекох, взехте ли си от новогодишната беседа „Новият ден"?" - „Да, Учителю, взех си два екземляра. Те ми са достатъчни." - „Не! Рекох, вземете още. Вземете повече."

Като чух това, върнах се при брат Боев и му казах какво ми е казал Учителят. Брат Боев стана от мястото си и каза: „Виж какво, виж какво, щом Учителят е казал, вземи повече, ето ти сто екземпляра." Напълних куфара и отпътувах. Още същата вечер по влака ги продадох. Двама студенти се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев. Минало доста време от тая среща по влака. Студентът не отишъл при Учителя. Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде?" И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил.

След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед. Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия старец, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев.

За горното научих от писмото, което студентът ми писа след срещата си с Учителя.

По разказа на Райна Каменова.