113. ПЛАТЕНО МУ ДЕСЕТОКРАТНО

На 19 декември 1964 година на вечерята и село Тополица един брат разказа следната своя опитност:

Това беше през 1923 година. Един ден отидох в Стара Загора и вървя по улицата, и дойде ми мисълта да посетя затвора. Разрешиха ми и влязох вътре. Като минавах край килиите и поглеждах в тях, видях нашия брат Георги Маринов от Нова Загора, на когато един ученик бе продал едни златни обици, които после се оказаха, че били крадени. На брата му искали 1500 лв. гаранция, за да го пуснат. Намерих пари и му дадох. Освободиха го. Сега разбрах защо е трябвало да отида там, именно за да помогна на брата. Излязох и тръгнах към гарата. Нямам пари за влака. Нужни ми бяха 42 лева. Но не мислех по тоя въпрос. Спокоен бях. Ето че пред мен се изпречва младеж с горна дреха, без риза. Попитах го: „Имаш ли пари за хляб?" Отговори ми: „Нямам, но и ти нямаш." - „Не, може да има, чакай да потърся." И като проверих по джобовете си, намерих на три места по два лева и му ги дадох. Продължих пътя за гарата без стотинка в джоба. Мислех си, отде това момче знае, че и аз нямам пари? И в същия момент се сетих, че то нямаше и риза на гърба си и че аз можех да му дам някоя дреха, ако беше дошло на село. Защо не му дадох адреса си и върнах се да му го кажа, но не го видях. Беше изчезнало. Питах обущаря на ъгъла, но и той не го видял. Като не го намерих, тръгнах пак към гарата. Повървях и намерих 20 лева. Наблизо нямаше човек, който да ги е изгубил. Взех ги и продължих. След малко намерих още 20 лева, а пред гарата - още 20 лева. Всичко 60 лева. Взех си билет и отпътувах.

Пътувам с влака и си мисля: „Чудни са делата ти, Господи. Аз дадох 6 лева на бедното момче, а ти ме възнагради десетократно."

„Когато помагаш, забрави себе си!" -Учителят.

Разказал: Влайчо Жечев от село Коньово.

14.12.1964 г. - село Тополица.