| Алтернативен линк |
5. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА
Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях. Място за колебание няма. Небето изпитвало вярата на учениците. Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва.