| Алтернативен линк |
6. ИЗГРЕВЪТ
От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч. Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година. Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята.