| Алтернативен линк |
4. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха?" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.