Това било през есента на 1915 г., когато се обявила Общо-европейската война. Леки мъгли лазели по близките хълмове, когато Йордан, най-малкият брат на Куртев, получил мобилизационно известие и отишъл при брат си да се видят преди тръгване за фронта. Кой знае как и защо, но брат Куртев имал чувството, че това ще бъде последното им виждане. Запитвал го той за това, за онова, само и само по-дълго да го задържи. А нещо сякаш му нашепвало: „Гледай, нагледай му се!" Йордан тръгнал, а брат Куртев дълго стоял на пътя и гледал след него, докато се скрил от погледа му.
Войната почнала. От двете страни падали ранени и убити. Йордан бил един от първите жертви на голямото човешко безумие - войната, човешка касапница. Останал живият спомен, който бил една от връзките между живите и заминалите отвъд в невидимия свят.
