През първите години за съборите се практикувало така - всеки делегат получавал покана телеграфически лично от Учителя. Така станало и през 1919 година. Брат Куртев получил покана и веднага подал молба до околийския лекар д-р Николов за отпуск. Лекарят му отказал. Тогава той подал молба до кмета, който му разрешил да ползва отпуск. Кметът срещнал околийския лекар и му казал да разреши на Куртев отпуск, защото ако му откаже, последният пак ще отиде, дори с риск за службата си. „Когато Куртев реши нещо, никой не може да го спре. Куртев има авторитет в града. Не завързвай устата на кон, който вършее на гумното" - посъветвал го кметът. Лекарят се съгласил, че доводът за вършитбата е разумен.
На другия ден лекарят среща Куртев на улицата и му казва да си подаде молба за отпуск и ще му бъде разрешен. „Аз и без ваше разрешение мога. Аз вече си взех отпуск и утре заминавам" - казал Куртев. И опипал с ръката си в джоба едно малко четириъгълно картонче, на което с почерка на Учителя било написано, че се поканва на събор в гр. Търново. Така че той вече е получил и покана за събора, и отпуск за него Свише, от Оня, който разполага със съдби, събития и времена
Когато брат Куртев е трябвало да предприеме нещо, първо добре го обмислял и след това предприемал намисленото. Той бил умен и тактичен и упорито следвал веднъж избраната цел. Сякаш природата го била предопределила за водач. А Учителят го определил за ръководител.
