От няколко дни духал студен вятър. Било есен. Пожълтелите листа се стелели по земята. Тъмни облаци скривали синьото небе. Било ранна утрин, когато брат Куртев влязъл в кафенето да пие утринното си кафе. Хората от съседната маса разговаряли и той, без да иска, се заслушал в разговора им. Говорело се за бедственото положение на една вдовица. След като разбрал за коя жена става дума, платил си кафето и излязъл по своята работа. Обиколил и къщата на бедната жена, след което се прибрал у дома си. Тя имала нужда от помощ. Брат Куртев намислил как да й помогне. Планът му бил всеки ден рано, още преди разсъмване, да отива и да й оставя по един лев на прага, без никой да знае. А едно левче било достатъчно за един ден. Вдовицата, като стане, ще го намери. Това било задачата за левчето, която Учителят дал. И тъй, брат Куртев всеки ден оставял по едно левче на прага. Когато това се повторило и потретило, жената си казала: „Това не е случайно. Някой човек го оставя, но кой е той?" - питала се бедната вдовица. Ето защо тя решила една нощ да не спи, за да види човека, който й помага. В стаята й било тъмно и брат Куртев влязъл в двора и се приближил тихо към вратата. Тъкмо оставял левчето и вратата се отворила. „Ей, бай Георге, ти ли си бил? Чудя се кой е този човек, който ми храни децата и предполагах, че си ти, но сега вече се уверих. " - „Ето какво, олум, аз не исках никой да знае, но тъй като ти ме видя, аз и занапред щети помагам, докато си намериш работа. "
Ето как брат Куртев - бай Георги, разрешил задачата за левчето.
Това е задачата за най-малкото добро. Не биваше да се пропусне сгодния момент. Не биваше да отмине денят, без да е направено по едно малко добро -добрите малки дела отварят пътя на човека към Великото добро, което е плод на Любовта на Бога.
