16.В природата действуват положителни и отрицателни сили
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях. Тогава ще се радваме на здраве и добро разположение. Това не е мъчно да го направим, при това то зависи само от нас. Ние трябва да желаем, а възможностите са в нас. Трябва да организираме силите си в служба на доброто, разумното и красивото. Нека се попитаме: Искаме ли да направим това? Щом желаем да го направим отвън нямаме пречки. Ние имаме сили и знание как да го направим. Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината. Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни.
В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш. Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви - добродетелите. Трябва да си поставим задача да развием добродетелите в нас. Учителят казва: „Ако всеки си постави задачата всяка година да развие по една добродетел, за 25 години той ще развие 25 добродетели". Такъв човек добива връзка с живота природа, тя го познава и му отговаря за всички негови желания. Учителят казва: „Поне човек може да развие първите три основни добродетели: първата година ще работи за търпението, втората година за милосърдието, третата година да развива любов към Бога". Това е задача за три години човек да добие три основни добродетели. Учителят казва, че търпението е добродетел, която се изработва само на земята. Всеки от нас, който иска да се повдигне на по-високо ниво, то се постига с разумна съзнателна работа. За повдигане на съзнанието ни, нужна е работа, потребна е мисъл. Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае. С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен. Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога. Учителят ни води по пътя на Богопознаването.
