Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи. Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от тръните, за да може посятото да израсте и да даде плод.
Иска ми се да разкажа няколко случая, за да се види нещо от духовните възможности на Учителя. Учителят като младеж е трябвало да се яви при военните за военната си служба. Като отишъл в поделението, имало и други хора и те влизат в разговор помежду си. Учителят е казал: „Аз няма да служа". Един от присъстващите го потупал по гърба и му казал: „Какъв топчия ще стане от тебе!" По строежа на тялото на Учителя той вади този извод, че би могъл да служи в артилерията. Това е било в първите години след Освобождението. Имало е много младежи, които искали да служат във войската. Затова по закон се освобождавали от служба двама или трима на сто или на хиляда души /не зная точно/ - по жребие. Учителят изтеглил жребието, за да бъде освободен от служба. Така той не е служил войник и бил свободен за цял живот.
Но как е знаел, че няма да служи, когато това е ставало по жребие?
Друг случай. Нашата сестра Гена Папазова в 1923 год. завършва гимназия в Търново. Тя е била добра ученичка и била освободена от цяла матура, но е трябвало да държи писмен изпит по български език, който бил задължителен за всички. След като ги разпускат в края на годината за да се приготвят за матурата, сестрата е била свободна и с една група братя и сестри отишли на екскурзия в околностите на Търново. Там набрали много горски ягоди и някой от групата предложил на младата сестра да отиде в София и да занесе ягодите на Учителя. Тя тръгва, отива на ул. „Опълченска" 66 и занася ягодите. Престоява в София няколко дни и вече е трябвало да се върне в Търново, за да се яви на писмения изпит. Отива при Учителя, но той и казва: „Останете още един ден" и тя остава. На другия ден отива да се вземе сбогом с Учителя, но той казва пак: „Останете още един ден". Тя вече е неспокойна, тревожи се, защото ще пропусне времето и няма да може да се яви навреме на изпита. Тревожи се, но иска да послуша Учителя. Безпокои се как да се яви пред родителите си, като е закъсняла за матурата. На третия ден Учителят й казва: „Останете още един ден". Тя се смущава, но остава. Когато отива на четвъртия ден, Учителят й казва: „Сега вече може да тръгнеш". Тръгва тя със свито сърце, че е пропуснала матурата си. Пристига в Търново, но смутена, разтревожена, как ще се извини пред семейството си. Като тръгва от гарата за вкъщи, среща я нейна съученичка и й казва: „Знаеш ли, матурата е отложена". Тя се успокоява и отива у дома си спокойна, радостна, че не е пропуснала изпита. Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена и я задържал няколко дни? Той е искал да й даде един урок. Учителят вижда, че матурата е отложена за всички гимназии в България. Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род.
Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя. Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз често горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая". Много ме изненада това изказване на Учителя. Тогава аз живеех в къщата на втората ми майка. Аз не знаех кой е живял преди мене в стаята, в която живеех. Две години след като се беше преженил баща ми аз отидох да живея там. Веднага след като излязох от Учителя отидох да попитам втората си майка кой е живял преди мене в стаята. Тя ми каза: „Зълва ми". Попитах: „Ами къде е тя сега?" - „Помина се" - беше отговорът. Това още повече ме изненада. Чудех се отде знае Учителя, че в тази стая преди мене е живяла зълвата и си е заминала в другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с Учителя. Питах се и се чудех как е могъл да научи това Учителя. Това беше още в първите години след запознаването ми с Учителя. До тогава не бях имала възможност да зная нещо за духовните възможности на виждане на Учителя. Значи - казах си: Учителят това е видял по духовен път. Разбрах, че момата която е живяла в моята стая и е заминала за другия свят, плаче заедно с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е желаела да живее, но по някакви причини е загубила живота си. Аз изпитвах лична скръб и при моята скръб се прибавя и нейната мъка, като моята мъка расте и се усилва. Аз си спомням, че тогава, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка. Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго. Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му до такава степен, че той може да извърши престъпление". Такова преливане на отрицателни чувства може да стане със скръб, както моя случай. Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на отрицание. В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши.
Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много от убийствата, които стават в света се дължат на преливане на чувства, мисли в човек, който става приемник. На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието.
Спомням си за два случая, които станаха на Бивака, където бяхме на екскурзия с Учителя. Първият случай беше делничен ден. Бяхме отишли на Бивака на екскурзия, трябва да е било четвъртък, защото в този ден ходехме тези, които бяхме свободни. Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с трева до самата пътека, която идва от София. Всички бяхме насядали там. Учителят започна беседата си. Той говори около 15-20 минути. Не мога да възстановя нищо от това, което е говорил в беседата. Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида". Действително, стана, взе си шапката и бастуна и тръгна по пътеката, която водеше за града и по която бяхме дошли. По това време за Бивака минавахме през Драгалевци. Повървя малко Учителя и сестра Балтова скочи и тръгна след него да го догони. Той пресече долчето, където течеше малка река и започна да се изкачва на другия бряг на реката. Там сестрата го настигна. Той се спря с нея и започнаха разговор. В това време скочи от мястото си и брат Лулчев, който тръгна към Учителя и го настигна както беше спрял със сестрата. Поприказваха и след не много време Учителят заедно със сестрата и брата се върна при нас. Всички останали стояхме в недоумение, не ни беше ясно защо стана това. Ние не знаехме какво е говорила сестрата, нито какво е говорил братът. Като се върна Учителя при нас, седна на мястото си и продължи да говори. Аз нищо не можах да разбера от това, което стана и защо стана. Като свърши лекцията, изпяхме една песен както винаги, направихме молитва и се пръснахме по поляната. За станалото аз с никого не коментирах и никой не ми заговори за това.
На вторият ден след тая екскурзия, се срещнах с Лулчев. Той в разговори ми каза: „Направи ли ти впечатление, че Учителя не се върна като отиде Балтова, а се върна след като аз отидох при него?" Попитах го: „Защо, ти какво си направил?" - „Исках да изпитам Учителя. Направих един опит. Изпратих към него известна енергия и той затова избяга". Тази енергия могла да напакости на Учителя. Той също ми каза, че Учителят му е казал - мислено или гласно не зная, че „И лудият бяга от бесния бик". Разбрах, че бесният бик е Лулчев. Аз не разбрах всъщност какво е направил, но е направил нещо, с което е могъл да увреди на Учителя. Енергията, която е изпратил към Учителя е била пакостна сила. Попитах: „Защо направи това?" - „Исках да видя как ще реагира Учителя". Зная, че не е позволено ученик да изпитва Учителя си. Аз не подозирах дори, че той е направил нещо, от което Учителят е избягал. Ако той не беше ми казал, че е направил това, аз нямаше да зная, защото не можех да допусна, че е е способен на такава проява.
Другата случка пак стана на Бивака. Бяхме на екскурзия с Учителя. Някои неща са отпаднали от съзнанието ми, ще кажа само това, което ясно си спомням. Всички бяхме събрани всред поляната. Бяхме прави и Учителят говореше. И тогава изрази недоволство от нашето поведение. Пак беше строг и каза, че ще ни остави. Нещо пак беше станало, което не можах да разбера. И както Учителят говореше строго, лицето му потъмня. Кожата на лицето му огрубя. Учителят имаше нежна кожа на лицето, но тогава кожата на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна. Никога дотогава и след това не съм виждала лицето на Учителя така лошо променено, както когато ни каза, че ще ни изостави. И тогава беше станала тази промяна. След като ни поговори малко, каза: „Ще се изправим всички на молитва. Всеки ще се помоли сам. И аз ще попитам Господа какво да направя". Всички се изправихме на молитва, всеки сам се молеше. Не направихме обща молитва. Като свърши молитвата, Учителят каза: „Господ ми каза да остана при вас". Силно впечатление ми направи лицето на Учителя след молитвата. То беше просветнало, просияло, по-бледо, но кожата беше просветнала и като че ли беше станала прозрачна. Нищо не беше останало от онова помрачено изражение, което видях преди молитвата. Тези съвършено различни образи от лицето на Учителя преди молитвата и след молитвата се запечатиха в съзнанието ми и ги виждам, когато си спомням този случай. Изненадана бях, че така бързо можеше да се измени израза на лицето на Учителя. И друг път съм виждала помрачено лице на Учителя, но като това изменение и огрубяване не съм виждала.
Вероятно пак е имало някаква атака срещу него. Някакво нападение, но за този случай нищо не можах да разбера. Останаха само двата образа в съзнанието ми за цял живот.
