В.К.: Ние говорихме за тоя „Параход". От време на време идваше
Учителят, посещаваше ви. Е.А.: Учителят сравнително често идваше при нас.
Едно, защото се интересуваше за работата нали, за беседите. Много пъти ще
дойде, ще каже: „Я ми прочетете, казва, какво сте записали". Друг път, даже
някога като прочетем ще рече - обичаше да се шегува: „Кой ви е говорил такива
хубави неща?" В.К.: Значи тъй. Е.А.: Казваше, да. Или пък, като дойде Той, пък
ние ще Го питаме, да речем неща, които не сме разбрали, било във връзка с
някоя идея, която искаме да ни изясни примера, на нас не ни е ясен. А пък, за
да го разберем и да го напишеме, трябва да ни е ясен примера. Най-често за
примери сме питали или пък и други въпроси. Нали така, как да разберем това,
как да разберем друго, много въпроси сме задавали, много пъти ни е говорил и
за нас да речем, характерни черти на едната, на другата, на третата. Така
например Той каза, че Паша работи с Мъдростта като добродетел, Савка с
Истината, пък аз с Любовта. Така, значи и трите различни сме. После ни е
казвал за някои характерни черти, на едната или на другата В.К.: Как
съжителствувахте трите? Това е много трудно така, човек да събере трима
души. Е.А.: И така различни каквито бяхме. Вижте брат, понеже Учителят
идваше при нас често, всяка от нас се е старала да бъде изправна към другите
в отношенията си и затова нямахме спор, абсолютно. Така някак естествено
се нареди. Паша повече пишеше. Тя понеже стилизираше и повече пишеше. А
пък когато стилизираше, тя само на ръка пишеше. Не си служеше с пишеща
машина. Савка, тя много често посещаваше Учителя. Услужваше Му, някои
услуги Му правеше и въобще тя за много неща питаше. Аз например, ако имам
с Учителя един разговор, той ми държи влага за много време. Защото, аз мисля
затова, което Той ми е казал и така обяснявам си нещо. Сега при нея, при
Савка бяха по-другояче процесите и тя много повече ходеше. Всяка от Нас
имаше различно отношение към Учителя и Той имаше различно към нас. Но
това беше някак естествено. Това не ни смущаваше, това не внасяше да речем
разногласие помежду ни. Вярно е, че аз най-често готвех и най-много чистех.
Може би, аз съм правила забележки повече от всеки друг, главно за реда. Те
като бързат, ние имахме много малко място в „Парахода". Една етажерка
имахме и на едната поличка слагахме съдовете за чая, на другата поличка
чиниите за обед, да речем, за хранене и на нея слагахме продуктите.
Трябваше..., после имайте предвид три легла, три маси. За да има ред трябва
всичко да се поддържа в ред. И затова съм им казала така много пъти: „Абе
момичета, казвам, като вземете нещо турете го на място". Аз после разбрах,
когато останах сама да живея, че аз си довършвам в ред всичко. Тогава не го
знаех това. Нали, чак тогава, много по-късно разбрах, защото вижте аз живея
толкова години сама и когато останах в това състояние, аз всичко знам кое
къде ми е. И кажа, отвори тоз дулап отдясно, в ляво, напред, отзад, зная нещата.
И така си беше и там. Аз си имах едно легло на което имах две чекмеджета. В
едното ми стояха горните дрехи, в другото долните дрехи. И аз само дръпна
едното, отворя си и взимам каквото ми трябва. Паша и Савка имаха и при
майките си повече неща. И тя Савка имаше майка на Изгрева или в града
ходеше често докато майка й беше в града. А Паша, докато бяха в града
сестрите й, сестра й я переше. Така, че условията макар, че бяха едни, но не
бяха съвсем едни, нали. Не бяха съвсем едни, защото то произтичаше от
характерите ни малко. В.К.: Вие до коя година бяхте в „Парахода"? Е.А.: Ами
от 1928 год. когато влязохме до 1931 год. От 1931 год. до 1935 год. учителствувах.
Аз отидох учителка за моя погрешка. Учителят ме прати за наказание, за мене
това е истина, така го разбирам и мисля че това е истина, защото Той в края
на 1944 год. на Стоянка Илиева е казал: „Не знаеш ли защо пратихме Еленка
учителка?" И казал защо... В.К.: А за какво? Е.А.: Заради Лулчев, понеже аз
имах връзка с него. Да, затуй. В.К.: Значи Паша продължаваше да работи сама.
Е.А.: И аз когато идвах, пак работех. В.К.: Вие къде учителствахте? Е.А.: В
село Макоцево учителствах. В събота вечер идвах, в неделя присъствах на
двете беседи и си отивах. Обикновено през неделя идвах. А някога и всяка
неделя.
