В.К.: Какви излети правехте вие тогава с Учителя? Е.А.: С Учителя тогава
не сме правили много излети, но един път в седмицата обикновено правехме.
Излет до връх Дамга, до езерата - Урдините, до езерата Кара-гьол 2-3- пъти, на
Салоните също ходехме. Ами изкачваме се на езерото на „Чистотата" правим
Паневритмията, носим си храна и тогава пресичаме от лявата страна над
езерото и после по канарите се качваме горе на Салоните и там вече по поляните
сядаме, там сме закусвали и пак сме имали разговори и песни с Учителя.
Правили сме екскурзии и до Еленин връх и до връх Мальовица. Един път бяхме
отишли много рано до връх Дамга. Осем часа сме там и сме закусили вече.
Рано бяхме стигнали и някои от братята казаха, че е много близо връх
Мальовица и че може да отидеме. Сега аз не бях ходила, нали. Учителят каза:
..Добре, да отидеме". Че като тръгнахме, видяхме че никак не е близо. То е
близо за малка дружина, която ходи бързичко. Тогава имаше една сестра на
85 години и тя се движеше естествено много по-бавно, та отидохме брат по
пътеката, която си е и сега. Ще Ви каже един спомен много хубав имам.
Стигнахме до едно място където имаше един сипей така надолу и Учителят взе
един камък така отдолу, изтърколи го и каза: „Както се търколи камъкът надолу,
така да се търкулят и нашите идеи" и ,,Ха всеки да изтъркули по един камък
така". И така всичките бутнахме по един камък надолу и нали чу се шум от
търкалянето, но долу нямаше нищо. Беше сипей такъв един. Това беше на
отиване. И стигнахме на връх Мальовица чак към обяд. Там имаше вода,
закусихме, почивахме хубаво, но после.1 предложиха да минеме през Урдините
езера. Че като слязохме през Урдините езера, че вървим нагоре-надолу, нагоре-
надолу и в четири часа бяхме минали през едно езеро, което е под Салоните,
най-високото езеро. Ама така бяхме уморени от горещината. Много хубав
слънчев ден беше и тогава и Учителя си запретна панталоните до над коляно,
влезе във водата и се изми, и всички влязохме и се михме. В.К.: Аз съм виждал
на снимка. Е.А.: Там не знам дали е имало снимка. А снимките са на петото
езеро и на езерото на „Чистотата", когато плискаме водата. То беше пак така
след гимнастики, след Паневритмия, събуем се боси и влезем кой където иска,
наредим се в една верига, измиеме си лицето, измием си ръцете, измием си
ушите нали, врата с водата и след това, „хайде" всички плискаме вода и Той
плиска заедно с нас, това сте виждали. А там само се михме, защото така
бяхме уморени, изпотени от тоя път нали, че аз тогава имам такъв жив спомен
от благодатта на водата. А водата беше марна, беше се стоплила от слънцето.
Щото то е така закътаничко, не е изложено на вятър и беше просто благодат.
Но във всеки случай оттам докато стигнеме до бивака, пак колко часа ли бяха?
По мръкнало се прибрахме. Преди да мръкне. Но сестра Попова дойде в десет
часа вечерта горката. Винаги имаше някой, аз съм Ви казвала, нали, винаги
остава един, който върви последен в колоната, да не се загуби някой, някой
брат я доведе, който умее да води и да й помага. Те им взеха раниците, вземаха
им всичко, но все пак сили трябват, те са по-възрастни, движат се по-бавно.
В.К.: Не сте минавали отдолу през Мальовица? Е.А.: Не, с Учителя не, не сме
минавали. В.К.: Значи Той отдолу не се е качвал. Той минавал ли е нататък до
„Страшното езеро" нататък да е ходил? Е.А.: Не съм чула. Той казваше така:
„Вие като дойдете тука, почвате навсякъде да ходите и да обикаляте и енергията
която взимате от планината я изразходвате в движение, и не се ползвате". Не
беше за безразборното ходене и скитане. Щото първите години за кристали
се ходеше на по-далечни места.
