НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ"

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ"


В.К.: Сега другите сгради, които в последствие се правят,
трапезария...Е.А.: Вижте, най-напред трапезарията беше само навес и една
стена така изградиха и направиха покрив и отпред беше всичко отворено и
там имаше място така за багаж неща да се поставят, или нещо друго. А после
вече след като се направи салонът, тогава се довърши и навеса се превърна в
салон, по-късно и стана столова. Престрои се тогава кухничката и стаята на
брат Ради, защото той палеше печките през зимата, работеше в градината. В
столовата се хранехме само обед и всеки ден, и понякога вечери. А пък пейки
имаше и срещу салона, и в хубавите дни се хранехме на открито през летния
сезон. А когато е лошо времето, както и зиме се хранехме в салона. Там имаше
печки, които се палеха и за приятелите, които нямат да речем топло, можеха
да си останат в салона и там да си работят. Учителят имаше и това нещо
предвид. Защото някой като има салон отоплен ще си вземе книжката и ще си
чете в един ъгъл, нали има къде да се стопли и доста хора, които са останали
без гориво са оставали там. Още през 1926 год., когато се направи стаята за
Учителя, която по-късно се оформи като приемна, някои приятели си бяха
направили вече къщи на Изгрева, защото се разбра, че ние там ходиме. Първият
беше Борис Николов. А той си направи къщичка с две стаи. В едната живееше
той с Георги Радев, а в другата живееше Димитър Стоянов с Никола Нанков
мисля, че беше в началото. После вече се сменяха, понеже и техния живот се
променяше, съобразно това се меняха и те. Сестра Динова също си направи
рано къща. Тя беше една от първите сестри която си направи подслон.
Приятелите постепенно започнаха да си купуват места горе. Всеки частно си
купуваше мястото, но Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме.
Той каза, всеки да си купува по един декар земя, за да не са наблизо, да има
место хем да се обработва, хем да не са наблизо. Даже на братския съвет
беше казал, да закупят всичките места от Дървенишкото шосе до жп. линията
и гората. Те имаха пари тогава, обаче не ги закупиха. След като си замина
Учителят, аз попитах брат Начо Петров, Тодорчо не го попитах, но брат Начо.
Питам го:„Абе брат Начо, защо не го закупихте, нали имахте пари?" „Имахме,
разбира се", казва. „Защо не го купихте?" „Ами защото не разбирахме", казва.
„Казахме, в тоя пущинак, защо ще си хвърляме парите?" А трябваше поне от
послушание да го направят. И тогава не са разбирали. Сега, не може човек да
ги обвинява, така са разбирали. А Учителят е искал, като се закупи така и
нашироко да се построят няколко сгради, в които да живеят сестри, които са
самотни, братя, които са самотни, защото които са семейни ще си живеят в
семейството, но имаше сестри, които са дали дори парите на Учителя и казали:
„Учителю, като направите нещо, една стая да ми направите и на мене". Та имаше
такива случаи. И купиха места. Например тези места, които бяха пред салона,
купиха ги едни братя. Брат Жеков купи една част, той беше така отговорното
лице. След туй Лулчев купи 2-3 декара земя, но те я разделиха по 200 кв.м. на
човек, вместо по един декар, по двеста кв.м. и извинението беше това, че бедни
са хората, нямат повече пари затуй. Но те можеха по двама, трима да бъдат.
Пак да бъде декар. А така се получи едно ограничение много грозно, много на
гъсто се направиха къщите. Ако бяхме по-разумни, щяхме да попитаме когато
строим кой какво да направи. А всеки правеше според възможностите си.
Учителят на никого не се бъркаше в живота, за да му каже направи това или
направи онова. Оттам се получиха тези работи. Даже, мир и светлина на брат
д-р Жеков, като купи местата и ги раздаде на хората, дълги години не им даде
крепостни актове. И не мога да Ви кажа точно защо и много време имаше така
смущение у тези хора. Не знам дори дали те не си взеха актовете по давност
после. Нали излезе един закон едно място като го владееш 20 години мисля, че
беше, а те бяха живяли доста години вече там, та по давност си взеха
нотариални актове за местата, такова нещо беше. Каква идея е имал, не ми е
ясно. Аз не съм питала това нещо, но това ще Ви кажа брат, ние много малки
се оказахме за учението, което Учителят донесе. В приложението, в живота
си особено колективно, много недомислици позволихме, много. Нещо, което
сега като го гледам не ни препоръчва пред света, никак. В.К.: Аз когато дойдох
заварих ония малки къщички оградени с тел. Е.А.: Той Учителят, по едно време
каза: „Да се вдигнат оградите!" Някои ги вдигнаха, някои ги оставиха и после
като почнаха кавги за една педя земя, за квадратен метър, съдиха се за
квадратен метър бе брат! Имаше случаи, там Стефан Белев, с кого там се съди,
за квадратен метър. Така за най-дребно нещо. Те и Епитропов и Жеков се
съдиха. Вижте, аз тогава живеех там в пловдивските къщи и когато събориха
там горното етажче на брат Жеков, така плаках даже, защото, казвам какво
братско има в тия отношения? Как може, какво се караха не зная, много се
скараха те помежду си, не си говореха и той даже - брат Епитропов дал
заявление и му разрушиха една част от къщата на Жеков, която била незаконно
построена. За братя това не е простено, нали така. Аз Ви казвам, плаках тогава
от срам и от жалост че сме такива малки хорица пред Учителя, нали, които
като го купувахме виждахме как се радва Той. Да Ви разкажа и това. Когато
те се примириха, Учителят идва при нас в „Парахода" и казва: „Примириха се!
Елате на обяд!" Разбирате ли? То беше празник за Него, че тези двама братя,
които се карали, се примирили. И то беше Иванов ден. Жеков отишъл при
Учителя за имения си ден, нали беше Иван и Учителят нещо му казал: „ Не си
ли готов да се примириш с Петко?" Сега вероятно Учителят измерил момента,
и той казал че е готов и отишъл, и се примирили. Аз имам един случай с чичо
Петко Епитропов. Дойде да му пиша едно заявление срещу Жеков, на машина.
И аз му казвам: „Брат извинете ме, но както сте ми Вие брат, така ми е и брат
Жеков. Имате недоразумения, не ме карайте да Ви пиша заявление срещу
него". И той ми каза: „Извинявай сестра, разбирам това". Щото утре ще разбере
Жеков, че съм писала аз заявлението пък и на братска машина, не можех да го
направя. И той ме разбра, не ми се разсърди, пък иначе, ако го бях направила
много тежко щеше да ми бъде. И даже не може да седна, да го напиша, да.
Къщичките на Изгрева много скоро станаха. Някои първата година си купиха
палатки и на палатки караха лятото. Много палатки имаше. Първите години,
след като Учителят почна да живее -1926 год. палатки имаше и къщички имаше
построени. Например през 1926 год. отпреде имаше 4-5 къщички, нататък
имаше много малки барачки. Те бяха барачките два на два или два на три,
такива бяха. Направо се влиза, колкото да се сложи едно легло, да има да
преспиват. Които имаха къщи в града, идваха да преспиват, но които нямаха
къде да спят, там спяха. И зиме и лете. А през 1928 год. и токът ни дойде. До
1928 год. нямаше ток. А 1928 год. издействувах ток. От „Орион" ни отпуснаха,
а не от „Симеон", щото той не стигаше и тя беше построена тази централа,
която някъде в Рила им беше и ние получихме от там ток. И когато прекараха
ток и на поляната сложиха стълб. Учителят не е искал в средата да има стълб,
а Лулчев, който е ръководил тази работа, по негово усмотрение го направил
стълба. А Учителят искал от страни да бъде осветлението. И така се правеше
брат, виждате ли, Учителят каже нещо, пък всеки го направи както той го
разбира. И оттам се получиха тези недоразумения, които ставаха. И така и
външният вид който се даде на Изгрева. Защото ние би трябвало, нали план да
има. Учителят имал план, Той искал срещу салона да се построи тази сграда,
да има библиотека, да има читалня, да има стаички за братя и сестри, които са
самотни. Имал е много хубав план, но не го направихме, защото те го заеха
мястото от други малки къщички и развалиха плана на Учителя. Виждате ли,
после купиха от другата страна местата по един декар взеха там. Там вече
взеха по един декар. Ами и Славчо Печеников, като купиха там с Борис Николов
и те взеха по-малко и те взеха малко место. И там не бяха по декар. В туй
отношение никак не сме били послушни брат. Своеволие сме си правили. Та в
това, ние като ученици сме, така доста нарушения сме правили, в свободата
която Учителят ни даде. Щото Той ни остави свободни, но ние трябваше да
проявим любов и послушание. Нито едното, нито другото го направихме. Щото
трябваше да питаме. Сега, правиме общежитие, място където ще се живее,
Учителят е който ръководи тази работа. Редно е да се пита, нали? Всеки да си
цвъкне на безразборно място, дето го казва народът и затуй се получи тази
картина която не беше представителна. Е, нямаше на какво да ни завиждат.
После Той, Учителят понеже за никого лошо не говореше казваше: „Никой
няма да ви завижда сега на тези барачки както сте!" Това е Учителювото
гледане, не нашето.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ