В.К.: Вие вода за пиене отначало черпихте? Е.А.: Чакайте ще Ви кажа.
Първата година от езерото черпехме вода. Но втората година когато отидохме
гледаме, че воловете влизат в езерото. На говедарите, които бяха там. И все
пак тече водата, носи се, ама, но вече не ни беше приятно като видяхме такива
грозни картини. Учителят един ден, много хубав слънчев ден беше след беседа,
каза, като бяхме закусили и направили гимнастиките: „Тука трябва да има един
извор, ние трябва да го намериме!" Така каза. И на приятелите каза: „Пръснете
се така във верига и тръгнете нагоре да търсите извор, в околността, навсякъде".
В.К.: По горната страна на езерото. Е.А.: На езерото, да. И които дойдоха,
пръснахме се, а да Ви кажа тогава не знам какво беше, аз викам чакай сега,
мислех че Учителят ще открие извора и беше интересно и бях край Него, не се
отделих, край Него се въртях. И тъй на разстояние търся, ходя и когато
стигнахме, минахме езерото и минахме там, ние вървим по пътеката, по която
сега ходим към третото езеро. Там бяхме. А от лявата страна имаше много
вода и почти не можеше да се прескочи да се отиде където е сега чешмичката.
Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и
ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под канарата". И аз казах:
„Учителю, братът казва, че там има изворче". И Учителят премина, прескочи и
всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза:
„То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее
слънцето, та водата да не е толкоз студена". И почнаха да правят и го направиха.
За чучур издяляха от камъни улей под форма на ръце. Ние носихме тия белите
камъни по пътя, който идва от Сепарева баня, там под билото на голямата
поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им
казвахме ние, но това е кварц. Така ни казаха после геолозите, да. И там
ходехме брат всеки ден и с торбичка, кой колкото може и носехме камъчета.
Оттам пренесоха и тези големите камъни. И донесоха три камъка. Единият се
оказа, че беше царят, другият беше царицата, а третият беше
престолонаследника. Тогава само цар имахме. Нямахме царица, нямахме и
престолонаследник. Учителят така ги нарече. „Единият, това е царят, най-
големия", след това Той каза: „Царицата-вторият, а другият от другата страна,
това е престолонаследникът". И ги сложи. В.К.: А кога се пишат тези надписи
на скалата? По идея на Учителя? Е.А.: По идея на Учителя и Той каза какво да
се напише. А ги изсече един брат каменар руснак от Мърчаево - Владо Николов
и Борис ми се струва помогна за малко. В.К.: От едната страна са надписите и
знаците, от другата страна е котвата. Тя е също по идея на Учителя. Е.А.: Да,
всичко е по идея на Учителя и ги боядисаха на времето пак така. А отдолу, това
е последното, то е датата на която е направена, цифрите са легнали. В.К.:
Нарочно са направени така по идея на Учителя? Е.А.: По идея на Учителя,
легнали. В.К.: Това е датата, но легнали. Е.А.: Легнали, да. В.К.: Сега там има
един камък срещу чешмичката, са ми разказвали, че Учителят с един пръст го
клатил. Е.А.: Ама той се клати и всеки може да го разклати. Той така е поставен
отгоре. В.К.: Аз съм опитвал, но не мога да го поклатя. Е.А.: Тъй ли? Е може, не
знам, но се клатеше. Аз не си спомням да съм го клатила, но съм виждала
други да го клатят. Може и аз да съм го клатила, но понеже не помня, не искам
да кажа. Въобще в лекциите си ни беше говорил и ни е казвал, където отидем в
планината да почистваме изворите от мътилки, от кал, за да тече водата по
цялото протежение и всички от нас са правили това, където видим извор. Това
беше като задача дадено.
