По време на Учителя в нашите среди работеше народния природолечи-тел Петър Димков. Имаше методи за лечение, но бяха много сложни. Всеки, който пристъпваше към него биваше преглеждан и то не другаде, а чрез специален уред оглеждаше ириса на двете му очи. Чрез така наречената ирисо-ва диагностика Димков поставяше диагноза и даваше наставления за лечението. След това изслушваше оплакванията на човека, които съвпадаха с неговата диагноза. Ако беше завършил медицина и беше станал лекар нямаше да има неприятности с лекарските среди още по времето на Учителя. Не послуша нито мен, нито съвета на Учителя да завърши медицина. Това беше една негова груба грешка. След като дойдоха комунистите на власт, те го ограничиха в неговата дейност за другите, но за себе си го ползваха свободно. Но имаше много неприятности само, защото не беше лекар. Ако беше послушал Учителя и беше завършил медицина, по друг начин щяха да се уредят нещата около него. Когато дойде време да му се преиздадат по комунистическо време трите тома за лечение, това нареждане дойде от Тодор Живков, който управляваше България. Намериха редактор, както и рецензент на книгите му, но и аз участвах в коректурите му. Помогнах му, защото аз бях работил като редактор много години. Помогнах му, защото бях поел задължение към него пред Учителя. А как стана това?
По онова време, когато някой приятел заведе някой нов човек пред Учителя и ако Учителят го приемаше, то Той изискваше някой да поеме ангажимент за новодошлия и да стане негов гарант. Аз заведох Петър Димков за пръв път при Учителя. Разговаряха за общи неща. Учителят ме попита: "Ти ли ще му бъдеш гарант пред Мене?" Казах: "Аз ще му бъда". И така аз останах гарант до края. Дойде време, той доживя дълбока старост и аз дори присъствах на погребението му. Бях гарант до края.
