По онези млади години получих заболяване на коляното ми. Поду се, възпали се и започна да тече гной от него. Ходих при хирурзи и те ми казаха, че ако така върви процеса на гнойното възпаление, то има опасност за живота ми. Трябваше да прибягна до хирургическа операция. А тогава, след войната лекарите имаха опит от войните и те направо препоръчваха ампутация. Значи трябваше да ми се отреже крака над коляното и трябваше да ходя с патерици цял живот. Отидох за съвет при Учителя. Той го погледна и ми даде съвети как да го налагам с компреси по особен начин. И аз го правих месеци наред. Гнойното течение спря, раната се затвори, коляното ми оздравя и аз продължих да си ходя с двата си крака нормално. От тогава мина половин век и досега си ходя с двата крака. Разбрах силата на Учителя, силата на Неговите знания и силата на природните средства за лечение. И се убедих чрез тях, защото да ходиш с два крака половин век, това не е малко. Приех го като Божие Благословение върху мене. А останалите човеци, които си ходят с двата крака всеки ден изобщо не предполагат какво богатство има в тях, че имат крака и могат да ходят с тях по земята.
