На една екскурзия до Витоша участва и Данко. Всички са се разположили на бивака наречен от Учителя "Ел Шадай". Около Учителя са насядали приятелите,. Той се е облегнал с гърба си на една скала, до която винаги сядаше и което бе негово място. Приказките вървят една след друга. Едни запитват Учителя за най-безобидни неща и Той отговаря. Сериозните неща и разговори са казани и е настъпило времето за общи приказки.Тогава Учителят се обръща към тях и предлага да се направи нещо като лотария и да се отбележат на отделни листчета номерата от едно до броя на присъстващите в този ден. Речено-сторено. Билетчетата с номерата са разбъркани и сложени в една шапка и всеки минава и си взима по едно билетче. Отваря го и там е отбелязан неговия номер. Тогава всеки минава пред Учителя, подава му билетчето с номера, Учителят започва да му говори за най-важните задачи в този живот на всеки един, както и за бъдещия му живот. Идва ред на Данко.Той си подава листчето с номера и Той му казва само две думи: "Дръж музиката!" Данко вдига рамене и нищо не разбира. Учителят му повтаря още две думи: "Не я оставяй!" Данко отново вдига рамене и нищо не разбира. По това време той е директор на едно голямо предприятие, разполага с много пари и е независим. От какво ще се бои? Но така се развиват нещата и идва един момент, когато той трябва да напусне предприятието, остава без работа, парите се стопяват и изведнъж се сеща, че има и друга професия. Започва да се препитава с музика. Чак тогава разбира думите на Учителя на бивака: "Дръж музиката, не я оставяй!"
„И наистина я хванах и с нея се препитавах и живях с нея в чужбина и у дома", разказваше по-кьсно Данко.
Данко си припомня и още нещо много важно при този случай. Пред него е стояла да чака своя ред и една сестра, която е подала също листчето с номера на Учителя. Той го погледнал и казал: "В живота си ще разчиташ на себе си!" Тя също е останала учудена на тези думи, защото е имала мъж с добра професия и с добра заплата и той се грижел за нея и семейството си. Но след известно време мъжът й умрял, тя останала сама да се грижи за себе си. Тогава разбрала думите му. Когато е била в траур Данко я среща случайно в града и пита какво е станало и така научава тъжната вест. "А помниш ли какво ти каза Учителят?", запитва я той. "И ти ли си чул тогава, защото комуто и да разправям, всеки ми казва, че така ми се е чуло и че съм се сбъркала?" Данко потвърждава чутото. Вижда и цената на жребия. Пред него е живата съдба в кръв и плът, покрита с траурна кърпа на главата. Данко разказва и своя случай с номера на билета и че сега си търси работа като музикант и че се препитава като музикант. Разделят се като брат и сестра по съдба.
