Данко започва да работи като музикант, свири на кларнет и саксофон. Но след като вижда, че в България няма работа за него, заминава за Париж да си търси работа, заедно с един руски ансамбъл, съставен от руснаци-белогвардейци, емигранти след руската Октомврийска революция. Дълго време търсели, но не намерили работа. Започнали да се отчайват всички, парите за хляб и подслон се свършили отдавна. Тогава през ума му минава мисъл да се върне в България, но се сеща, че трябва да пита за това Учителя. Пише писмо на жена си Роза да пита Учителя дали да се връща обратно. Роза е пред Учителя и му чете писмото от Париж. Учителят й казва да му пишат да си стои там и че един човек оттам ще му подаде ръка и ще се нареди на работа. Той получава писмото и се успокоява, че нещата ще се наредят, но че трябва да мине време, докато се завъртят нещата и онзи, който движи колелото на живота. Но руснаците били много отчаяни. Той им показвал писмото, че е изпратено от Учителя. Но те клатели съмнително глава. Показвал им снимката на Учителя. "^то дедушка-отец, а нам нужно Бог-Отец", говорили гладните руснаци. Не след дълго той се запознал с един човек, който имал връзка с един от големите френски курорти и той отговарял за програмата на местното казино: оркестър, певци и танцьорки. Той му предложил да отидат с колектива от музиканти в курорта да ги прослушат. Одобрили ги, понеже били добри музиканти и така започнали работа. За най-голяма изненада на всички огладнели музиканти там им плащали много скъпо, оценили изкуството им много високо. Накрая руснаците му казали: "Данко, ^то твой дедушка-отец - настоящий Бог-Отец". Така се сбъднали думите на Учителя: "Един човек ще ти подаде ръка и ще се оправят работите". Събраните пари са били достатъчни да покани на гости жена си Роза и нейната сестра - художничката Цветка Щилянова.
След като се завръща в България, Данко бил назначен като преподавател в музикалната академия в София. Работи и в Народната опера като солист. Той е основал първия джазов оркестър в София, както и този на гвардията. Изобщо му се отвори път както в класическата музика като изпълнител, така и в другите жанрове и до края на живота си се бе хванал здраво музиката, така както му бе казал Учителя на Бивака на Витоша: "Дръж музиката!" И той я държа до края на живота си.
