5. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ

Аз съм от Петрич. А ясновидката Ванга е също от Петрич. Нея я познава цяла България. Що народ се извървя при нея. Сега за нея има написани много книги. Но аз също знам много неща, защото ние бяхме много близки и аз бях при нея нещо като „придворен човек“. Нейният дом беше отворен за мене. И тя винаги ми казваше: „Идвай по-често при мене, понеже твоето присъствие ми дава възможност да гледам по-ясно са хората.“ Ама това не е хвалба. То си има причина. След заминаването на Учителя, тя по духовен начин прави връзка с Него. Учителят я пращал да идва при нас в братския кръжок. Тя дойде само два пъти. Първия път дойде в сряда и ми вика: „А бре Крумчо, кой е тоя човек под бора?“ А нашият салон, където се събираше братския кръжок беше заобиколен от борове. Ние гледаме, но нищо не можем да видим. Ванга си вижда по нейния начин. Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда. Втори път идва в петък. Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора?“ А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира. Това ми каза Ванга за него. Аз пък от Учителя съм срещал, че крайния предел за прераждане е 250 години. Това е крайната точка и от там имат възможност пак да идват да се прераждат. Ама могат да ги изпратят в животно, могат да ги изпратят в растение или да те пуснат да се прероди като човек. А Учителят казва, че сега се прави карцер за такива души, които не искат да се поправят и ги слагат в безконечен затвор. Та това, което го каза Ванга беше вярно, защото и Учителят бе говорил за тия неща. Повече Ванга не дойде при нас.

Тя имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при Ванга и тя ми казва: „Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: „Ванге, не съм доволен от тебе, защото не ти е чиста къщата!“ Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра. Казваше се Гуца: „Гледай мари, Гуце, що ли ми е лошо у тая къща, че не била чиста? Мед да сипеш, по нея с език можеш да го оближеш и пак меда чист ще бъде.“ А Гуца й вика; „Не е за къщата ти у тая дето спиш, ама за другата къща, дето е вътре у тебе. Защото духовно не си чиста.“ Какво може да каже Ванга. Мълчи и навела глава. Как да се изчисти отвътре? Що народ идва при нея и всеки я пита за умрели и за живи, вика този, вика онзи и всеки си оставя мръсотията у нея. Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея. Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Ама това аз го разбирам. Но как да й го кажа? Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение.

Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен.“ Иначе признава Учителя за Велик Учител.

Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места!“ но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало.

Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезне при нея. Но тя го извикала и той влезнал при нея без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: „Е-е, Учението на Петър Дънов е щала.“ Така този Миров Учител от Франция дойде да пита една гледачка още колко ще живее на земята и искаше тя да му каже тайната как да живее вечно. После аз тръгнах по София от брат на брат и разказах всичко. Онези, които го познаваха по времето на Учителя и му бяха сърбали попарата казаха: „Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат.“ И аз тръгнах по цяла България и на всички разказвам тази случка вече над десет години. Но ме среща един брат и ми каза, да го разкажа както е, че да го напишем, за да се знае, кога Михаил е идвал в България и кога е ругал Учителя по най-долен начин. Написахме го, за да се знае. Който вярва да вярва. Който не вярва ще опита какво значи лунгур, по нашенски. А това е най-мръсната и най-долната дума, която може да се каже за един човек. По-долна дума по нашия край няма. Ето това е лунгур - скитник, безделник, непрокопсаник.