4. ВЕСКА КОЗАРЕВА

Сестра Веска Козарева я познавах лично. Тя идва при нас в Петрич няколко пъти. Първият път, когато дойде тя носеше една чанта пълна с единични беседи. Тогава се издаваха единични беседи. Учителят държи една беседа и приятелите след това я издадат в отделна книжка. Това бяха тези единични беседи, които тя донесе в Петрич. А защо ги донесе? Учителят я извикал и и наредил като ходи в Петрич да вземе тези единични беседи и както правят пощаджиите, да ги пуска у кутиите по домовете. И тя така направи. Мина и ги пусна. А дали някой ги прочете, това не знам. Ние очаквахме, че след това ще дойдат много хора при нас. Но не дойде никой. Значи, никой не ги е чел или ако ги е чел някой, не му е било времето да дойде при нас. Та този опит бе направен, а резултата го знаем.

Следващият път, когато дойде ни разказа как Учителят я пращал и тя с файтон е пътувала от село на село. Ходела да проповядва. Така дойде и при нас като проповедник. Точно в този момент се случи едно голямо нещастие у дома ни. Имах брат по-голям от мене - Димитър се казваше. А той имаше един приятел - Кирил. Взел един пищов и почнали да го пробват, та да пукат с него. Обаче пищова гръмнал в ръцете им. Брат ми Димитър му се извади едното око и ръката и краката му се схванаха. Едната ръка и едното око останаха здрави, но след някой и друг месец почина. А пък другият - Кирил ослепе. Точно по това време дойде Веса Козарева. Казва ни „Няма да плачите за Димитър. Димитър е буден, умен младеж и сега Небето го прие и прибра, за да не сгреши“. И аз тогава, след като почина брат ми се запознах с учението. На сън ми се явява брат ми, ние сме на фронта, аз държа картечницата, а брат ми държи лентата и аз стрелям по врага. Брат ми казва: „Дръж, това е най-правият път, който си хванал, върви по него и аз ще ти помагам. Този път е на Бялото Братство. Недей да плачеш за мене. Аз съм тука добре. Ще ти кажа, че Небето върза Кирил и го ослепи, за да не прави пакости, понеже той е буен дух и деен ама в отрицателна страна.“ Това каза брат ми на сън. Като станах на 32 години и аз приех учението. А брат ми си замина точно на 32 години. Виждате ли каква връзка има. Сега ще ви разкажа за също една такава връзка. Този Кирил ослепе. Когато се родил сложили му името на вуйчо му. А пък вуйчо му е касапин. Викаха го „чолако-Киро“. Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно.

Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове. Учителят е застанал пред тях и ги наблюдава. Излиза брат Петър да ги разделя, ама не може. Намесват се и други братя и сестри, ама също не могат да разделят Михаил Иванов и Кръстю. А Учителят ги наблюдава. По едно време Учителят извика: „Спрете!“ И те замръзнали. Обръща се Учителят към Михаил и му вика: „Ти ще заминеш за Франция“. А към Кръстю се обръща: „Ти ще останеш тука.“ Така Учителят разреши този въпрос. Единият го натири във Франция, а другият го остави тук. Кръстю беше куц, имаше вродено изкълчване на тазобедрената става, единия му крак беше по-къс и като вървеше куцаше. Такива куци хора има и до сега. Като срещна някой от тях все пред очите ми е куцият Кръстю. Та при всяко идване у Петрич, тя разрешаваше по някой наболял въпрос.

Когато Учителят се беше евакуирал в Мърчаево, по същото време отидох в София на Изгрева при сестра Веска Козарева. Тя се падаше ясновидка и при нея заварих две сестри, на които гледаше на кафе. Казах й, че искам да отида при Учителя в село Мърчаево, но не зная как да го направя. Тя ме упъти: „Ще вземеш трамвай N5 и ще пътуваш с него до края. После ще вземеш автобуса и с него ще пътуваш пак до края. След това ще тръгнеш пеш до едно място, където има кръчма и ресторант на име „Свети Петър“. Ще тръгнеш по пътя между тях. Той води до село Мърчаево.“ И тъй пътувах с трамвая, после с автобуса и накрая тръгнах пеш. По едно време аз се качих на един камион, който беше спрял да си наточат вода. По едно време хората ме питат за къде съм. Казах им - за Мърчаево. „Ние сме на друга посока. Рипай докато камиона върви бавно по нагорницето. След малко ще се засили на равното и не можеш да слезеш.“ Скочих и тръгнах вече успокоен. По едно време почувствувах някакво безпокойствие и си казах, че тук има нещо нередно. Спрях се и попитах едни хора, които чукаха камъни и ги правеха на чакъл. „Тука имало една кръчма и ресторант на името на „Свети Петър“, да знаете накъде се намират?“ Те ми отговориха: „Ти си го заминал. Хей там при ония сгради.“ Върнах се и тръгнах между сградите по пътя. На един завой срещнах двама души, които разговаряха. Поздравих ги и продължавам пътя си. Те ме запитват: „За къде си бре, човек?“ „За Мърчаево съм.“ „Ето го пътя там горе. Ако продължиш по тоя път дето си тръгнал, той обикаля много.“ Благодарих им, излязох на пътя и продължих. Вървя що вървя и по едно време поглеждам напред. Пред мене и срещу мене идва една голяма група хора. Вглеждам се напред и виждам, че най-напред върви Учителят, а около Него братя и сестри. Значи се пресрещнахме. Тоя, гдето ме водеше чрез съветите на тия хора дето ги срещнах по пътя така направи, че ме изправи лице срещу лице срещу Учителя. Поздравих ги, целунах ръка на Учителя и тръгнах с тях. А те бяха ходили на екскурзия по планината и се връщаха. А ние се срещнахме точно, когато те слизаха от планината на пътя. Ако бях закъснял с пет минути, те щяха да тръгнат напред, а аз щях да си вървя сам по пътя. И сега се питам, ако хората от камиона не ме бяха упътили да слеза, ако аз не бях почувствувал тъга и не бях попитал каменарите, ако хората не ме бяха попитали за къде съм, аз щях ли да срещна Учителя? Нямаше да Го срещна. Кой накара тия хора да ме питат, за къде съм? Пак Той - Учителят. Така работи Той. Неуморно и безшумно.