6. БОЯН БОЕВ

Когато отивах на Изгрева винаги се срещах с брат Боян Боев. Бях при него и донесоха един колет с фасул. Казва там на сестрите, да го вземат и да си го разделят както намерят за добре. След заминаването на Учителя при него идваха и го посещаваха от цяла България. Всеки му носи нещо и всеки го пита за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така както Учителят е говорил по някакви проблеми. А той записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам как куца с крака си. И го запитах, защо не е искал съвет от Учителя и да му помогне та да оздравее. Боян Боев ме изгледа и ми заприказва високо. „Това болно коляно и тази рана, която гнои я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и викам на Учителя: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене, кракът ми да оздравее!“ А Учителят му рекъл: „Мога да го сторя това дето искаш. На теб това ти е последно прераждане. Ти вече отиваш в ангелска йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или ще идваш отпосле още един път на земята.“ Боян се стреснал и извикал: „Сега, сега Учителю!“ Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание. Друг път Учителят бе казал на няколко приятели: „Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!“ Та брат Боян Боев с куция крак се залежа и дойде време да си замине. Аз бях на погребението му и бяха се събрали много хора от цяла България. Сестра Паша Теодорова изнесе тържествено прощално Слово.

Като се прибрах в Петрич отидох при Ванга ясновидката. Тя ми каза: „Кой беше този, когото погребахте вчера?“ Отговарям: „Един голям брат. Казваше се Боян Боев.“ А тя отговори: „Е, ее-е, голям човек е бил той бре! Е, е-е, що народ виждам. Пък и виждам Вашия Учител е заобиколен с много ангели. Коя е тази жена в бяло? Много учена жена бре!“ Казвам: „Това е Паша Теодорова, стенографката на Учителя, която стенографира беседите, когато Учителят говори.“ Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи дето аз не виждам, усмихната е и каза: „А бре Вашият Учител е много голямо Слънце, свети по-силно от слънцето. Това да знаеш от мене.“ Аз се усмихвам. „Аз това си го знам Ванге и без тебе. Ние също го знаем. Ама ние сме много малко тези, дето го знаем. А другите що не го знаят, трябва да го научат. Ама да се научи, трябва да прочетеш от книгите Му, трябва да знаеш да четеш, ама не само с тия външни очи, ама и да имаш и духовни очи, да можеш да го разбереш.“ Ванга се съгласява. Аз си тръгвам и си мисля за духовните очи. На човек, ако не му се отворят първо външните очи и не му дойде времето да прочете нещо от Учителя, то иначе нищо не става. След това трябва да му се отворят духовните очи, да проумее какво е Словото на Учителя и накрая да тръгне чрез Словото по своя път и да го прилага. Ама това не на всекиму е писано. Благодаря на Бога, че на мене ми беше писано това, да срещна Учителя.