3. ИЗПИТ ПО ЖЕНИТБА

Като влезнах в Учението на Учителя, първото нещо, което реших в себе си бе, да не се женя. Аз ви разказах, че според Учителя робът и робинята могат да родят само едно робче и нищо повече. Взех решение, но Небето реши да ме изпита, ама аз не знаех, че ще бъда изпитван. Тогава смятах, че щом съм взел решение, въпросът е приключен и аз продължавам напред в Учението.

Една година като се върнах от Рила, от летуването си, получих едно странно писмо. Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е. Оставих писмото на масата, направих няколко вдишки, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото. А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят. Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка!“ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото. Така Небето ме спаси от едно голямо зло* за което съм много благодарен. Това лице желаеше женитба с мен и то по сметка. Аз имах голям пчелин и от кошерите изкарвах не малко пари и с тях преживявах добре и сносно.

Но отново се яви друг изпит. След много говорене, много увещание и препоръки от Димитър Янушев, аз склоних да отида в Стара Загора да се срещна с едно момиче. Още като я видях, аз се влюбих в нея, харесах я. Но стана така, че през деня не можехме да си поговорим. Семейство Кайрако- ви, в което бях отседнал вечерта отидоха на сватба, а на мен с момичето казаха: „Вие двамата се уточнявайте!“ Какво да се уточняваме и как да стане това? Излязохме с момичето, вървим и мълчим. По едно време и двамата едновременно заговорихме. Аз казвам: „Кажи, какво ще кажеш по този въпрос?“ И тя със същите думи се обръща към мен и думите ни се срещнаха над главите ни. В тоя момент дойде един милиционер и ме запита: „Ти от къде си?“ Казвам: „От Петрич“. Той ме запитва отново: „Имаш ли открит лист?“ Отговарям му, че за Петрич трябва открит лист, но за тука не се иска открит лист. Тогава той ми поиска паспорта, взе го и ме закара в милицията. Остави ме на дежурния милиционер и си отиде. Момичето, с което се разхождах беше от Братството. Отишло у дома на брат Райчо Кайраков, където бях отседнал и казало, че съм арестуван. Брат Кайраков дойде в милицията и каза за мене: „Този човек ми е гост. Той е мой познат. Аз гарантирам за него.“

Дежурният милиционер му отговори: „Абе доведе го тук един милиционер, но не каза каква вина има. Аз съм тук десет години милиционер и познавам всички в този град и всички милиционери в окръга, а тоя го виждам за пръв пък. Откъде се пръкна този милиционер дето го доведе и къде се затри след това не мога да разбера и не мога да ти кажа. Но ето, аз го освобождавам твоят гост.“ Освободиха ме. Аз си отидох там, където бях гостувал. Цяла нощ не съм мигнал, ама не по момичето, а за това, от къде дойде и къде се завре тоя милиционер. Той се яви и на двама ни. Значи го имаше. А после го нямаше. Ето тайната, която ме мъчеше тая нощ. Това мисъл-форма ли бе или бе чиста реалност? По-късно се разбра, че това момиче също се отказа от мен, защото не искала да дойде и да живее в Петрич, което е на гранично място. Да, ама това беше после, когато бе преминала тази случка с милиционера. Ако не се беше явил милиционера, аз щях да взема друго решение. Та нали бях отишъл в Стара Загора на оглед. Човек като прави оглед, после избира и накрая прибира това що му е харесало. А тя на мен ми хареса. Значи аз щях да си я прибера у Петрич както едно и едно правят две. Да, ама това две не стана понеже се яви милиционера и развали цялата работа. Да развали работата погледнато по човешки. Но погледнато иначе, той спаси работата. Тук имаше пръст Учителят, това го разбрах, защото освен Учителят друг нямаше власт и сила да изпрати този милиционер, да дойде изневиделица, да ме арестува и да ме предаде на друг дежурен милиционер в участъка. И след това да изчезне без следа, все едно, че не го е имало и не е било. Но това беше на яве, защото трима го видяхме, трима говорихме с него и тримата го запомнихме. Значи го имаше, както я имаше тази случка, която случка се случи, за да не се оженя.

Смятах, че окончателно съм решил въпроса с женитбата, но всяка година се явяваше една кандидатка от Братството или от света и ми предлагаха брак. Не че аз не съм искал и не че аз съм бил кой знае какъв красавец, ама нали трябва да дойдат изпити да те изпитат от Небето, колко тежиш и колко струваш. И винаги се случваше така, когато аз реша да опитам чрез брака нещо изневиделица се явяваше и разваляше цялата работа. Та тогава разбрах, че това нещо дето разваля всяка една моя работа за женитба е нещо Много Голямо. Разбрах, че това е Голяма Работа и повече шега с нея не бива. Така накрая аз реших, че съм сгоден за Христа и ще гледам Нему да служа. Ама това решение много трудно го взех и чак накрая го взех.

Ето така работи Учителят с онези, които са Негови ученици.